Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
Nov 26, 2021, 7:50 PM

Детето копеле на този град 

  Poetry » Strict forms
401 2 3

И тази вечер горко заридал
дъждът разкъсва облачната риза,
объркано и безутешно влиза,
той в първия попаднал му локал.

 

По шлифер на самотник засиял,
душата си за близост той хариза,
една душа, една съдбовна миза
ва банк. Дори да бъде пак печал,

 

което утре пак ще му остане
и ще потръпва в утринния хлад,
с ръцете в джоба. И душата в рани.

 

Самотникът во веки неразбран е,
детето копеле на този град.
Дъждът към него като прикован е.

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??