Не търся ред в разбъркания свят,
но искам да напипам тази жилка,
която безпогрешно води там,
към чувството, че още има смисъл.
Тогава ще успея да съзра
красивото дете, което сяда
до тихия прозорец, а градът
пред него капе синкаво-оранжев.
И то ще е такова, че във мен
ще стане също толкова красиво.
А после ще е лесно. Възхитен,
ще чувствам, че съм лек и съм пречистен, ...