Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2547
Nov 15, 2015, 8:35 PM

Детето на Афродита 

  Poetry
1525 0 16

 

Не търся ред в разбъркания свят,

но искам да напипам тази жилка,

която безпогрешно води там,

към чувството, че още има смисъл.

Тогава ще успея да съзра

красивото дете, което сяда

до тихия прозорец, а градът

пред него капе синкаво-оранжев.

И то ще е такова, че във мен

ще стане също толкова красиво.

А после ще е лесно. Възхитен,

ще чувствам, че съм лек и съм пречистен,

че тази неумела доброта,

която досега съм репетирал,

е лесна като дишане и тя

самичка от очите ми извира.

Ще бъда дух с човешки рамена,

ще стъпвам през градини с маргарити

и искрено на всякоя жена

ще кажа "Добър вечер, Афродита" –

със онзи непосилно предан тон,

със който ще засрамя всяка ревност.

Ще бъда бистър – и ще съм стъкло,

три много тънки, чисти милиметра,

подпрели като стъклено перде

без никакво излишно колебание

нослето на красивото дете,

което гледа как градът сияе.

 

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??