— На малката Марта
Детето рисува със цветни боички.
Зелено – за роклята, жълто – косата.
Очички наливат живот във очички,
устата замълвя беззвучно устата.
И всяко петно е печат от сърцето.
Туп-туп... Разтуптяват се светлите краски.
Детето ги гледа и бърчи нослето,
а нейде в душата му чудото расне.
Детето рисува крила на детето.
Измислени, мисля си – няма такива.
Но после му виждам гърбеца, където ...