Детето в мен припомни себе си...
в прихналата късна есен от живота ми
листата, опадали вече, шушукаха,
звездите горещи едва заблещукаха...
Поиска детето да си играе на спомени,
да тича, да гони вятър и корени...
Косата му буйна, разпиляна от времето,
от младост немирна закътала бремето.
Очите дълбоки, запазили ясния взор,
уморени, откриваха нов кръгозор...
Надежда стаи се за миг в синевата,
разходи се боса пак по росата... ...