Jan 22, 2010, 6:34 PM

Детето в теб 

  Poetry » Phylosophy
2383 0 17

Понякога, отвътре някой плаче.
Детето в теб, забравено в деня
във който е пораснало сираче,
събужда се, помахва със ръка.

Прошепва: "Хайде, погледни ме!
Попитай ме добре ли съм сега.
Ти чуваш ли, как  с гальовно име
те моля. Виж в очите ми сълза!

Захвърлено, обидено, самотно,
живея  като цвете във гора
под сянката на борове, сиротно
утихвам - себе си да събера.

Та в мигове решителни, съдбовни,
щастливо да усетя радостта.
И слънцето в душата да просветне..."
Детето в теб приема вечността.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??