Внезапно почука на мойта врата
една позабравена детска мечта,
така остаряла, потънала в прах -
в началото даже не я разпознах.
В килера на старите спомени тя
стояла години наред в самота
и мислела как да излезе навън -
дали в страстен стих или в цветен сън.
Наивна и детска, но все пак мечта.
Способна за миг да обърне света.
Запазила късче от детския смях
и огъня, в който тогава горях. ...