Още виждам света през детските очи,
още градя деня си на хвъркати мечти.
Зид подир зид от стъклени тухли, стена
подир стена, по детски изградих си света.
Мисля си още, че перфектни няма по природа,
и доказва го в душата ми народа.
И още разсъждавам - всички са глупаци,
щом гледат живота си с дървени капаци.
Макар да съм порастла, още съм дете,
което взира се в червеното небе
по залез и заспива нежно с песен
след деня дълъг и не лесен. ...