А някога докосваше ме с дъх,
с порива на чудния ти трепет.
С цветчетата, поникнали от пръст
и с вятъра, и с топлия му шепот.
Танцуваше със сънния ми дух,
отпивах си от сладката ти нежност.
Вярвах ти, че вечно ще си тук -
в сърцето ми, изпълнено с надежди.
А някога докосваше ме с дъх,
с порива на чудния ти трепет.
И нося те със болката на кръст,
останала от спомена ми детски!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up