Детство
Сякаш дните отлитат и сякаш напук,
преминава с носталгия светлото детство,
изпълнено с песен и радостен звук,
когато всичко е толкова лесно …
Затваряш очи. Поглеждаш назад
и виждаш приятели с топли лица
и някак, се връщаш на нежния праг
там където се ражда света.
И помниш детските сладки моменти,
когато си гонил безумния вятър
и се чувстваш дете, макар за последно,
познал в деня най-добрия приятел.
А в нощта си гонил безумни копнежи
и мечти си градил, крилати мечти.
Колко е сладко да имаш надежда,
която те топли в студените дни.
Сега съм пораснал и вече голям
И нови пътища гоня в живота,
Но детското в мене и детския плам,
Ще ме радват по пътя на радост и болка.
© Любослав All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
-
Поздрави ! Чудесен стих , успя да ме докосне
-
Ще ти кажа нещо със съвсем добри намерения!
Това, което си написал има повече вид на проза, въпреки, че си се опитвал да римуваш всеки ред.
Опитай се да го посъкратиш и с малко думи да кажеш много неща. Не е задължително да гониш римата. Тя не прави един стих качествен и хубав!
Бих могла дори да ти помогна ако желаеш!
Желая ти успех!
Лек и слънчев ден
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
