Децата са чисти и невинни.
И ние бяхме такива, но...
пораснахме...
Или всъщност се смалихме?
Бяхме преди добри, незлобливи, несъществуваше за нас разврата и не познавахме греха.
Нямаше никакъв контрол над нас!
Може ли да си представиш тази свобода в която сме живяли?
Детската радост е едно красиво явление. Често е свързана с малките неща - едно бонбонче, лъскаво камъче, малко цветенце, разходка в парка, усмивката дори от непознат, пясъчното нестабилно замъче, което утре няма да го има, бързото запознанство и веднагическото сприятеляване с първото видяно дете на игралната площатка без никакви задни мисли, а с най-чисти желания за споделена игра.
Може да се учим много от малките деца. Не случайно самото Слово ни ги дава за пример:
Лука‬ ‭18:16‭-‬17‬
"Но Иисус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство. Истина ви казвам: Който не приеме, като детенце, Божието царство, той никак няма да влезе в него."