Детството

Което ми даде

Мълчи като нощна пеперуда

По тъмните ъгли на стаята ми

Откраднаха го

Някои от моите приятели

Един ден след като разбиха вратата и влязоха

Аз стоях и ги гледах

Как се смеят

И пикаят върху мен

Бавно подадох ръката си

Без да имаше кой да я вземе

И тогава

Мисля

Полудях

Или нещо се случи в мене

Нещо се откърти и падна по средата на магистралата

В платното за обратно движение

И аз бях там

И го блъснах челно

И се счупих

Пръснах се

И се разнесох

С вятъра над морето...

(Морето

Откога не съм стъпвал с босите си крака

В соленото ти вълшебство)

... превърнах се в различни

Отломки от спомени за...

Детството

Което ми даде

Мълчи като призрак

И гледа празно

Вече се движа само по тротоарите

Бавно

За никъде не бързам

Но няма да го върна

Откраднатото

Защото те започнаха един по един да падат

И ги погребаха пияни

А аз тука си гледам живота

И се гледам в огледалото

И през прозореца гледам даже

Когато ме е страх да изляза

И ти си една от тях

От многото

Дето си мислеха че ми дават

А крадяха

От мен

И не защото им трябваше...

Не защото нямаха

Мълчиш ли сега и ти

Като...

Нощна пеперуда по тъмните ъгли на стаята си

Мълчиш ли сега

И тъжно ли ти е

Да ме нямаш

Защото ме разграбиха

Ей така...

За нищо

Обичах да давам

Мълчиш ли сега

Криеш ли се

Бягаш ли

 * * *

Един ми каза преди много години

Че дори и струните на китарата ми да са направени

От кожата на Воев

От мен музикант няма да стане

Ако не мога в себе си да свиря

И аз му повярвах

Сега съм художник

И се губя в платната си

08 декември 2009