Нежен силует ухаен навлиза във моя балкон
и увенчава пак спомените стари.
Припомня ми пак за бабиния двор,
за дните, когато си играехме със жаби.
Бяхме просто деца - крехки и плашливи.
Изглеждахме уж нахални, но застанали встрани
ние посягахме към нашите красиви
майки с приведени глави.
Бяхме толкова невинни, живеехме в един измислен свят.
Беше илюзия, ала беше сигурен и наш.
Живеехме тъй скрити, а просто не усетих как
вече не играехме на "стражари и апаш". ...