ДЕВОЙКИТЕ СЕ ВРЪЩАХА ОТ ПЛАЖА

... в прозореца на светлата ми къща бая натрупах воайорски стаж –
красивите девойчици се връщат през парка – от напечения плаж,
в съня ми шляпат с леки еспадрили – и цяла нощ в мечтания летя,
люлеят се – прекрасни бели лилии, с навървените бански на цветя,
и всякоя от тях е стрък надежда във моя кротък шепот, стих и сън,
усещат ли, че с обич ги заглеждам – един, отдавна вече треснат, пън? –

и чудя се в пияната си стая, щом ме събудят третите петли,
дали не са вихрулчици от Рая? – красавици, от други свят дошли,
след техните убийствени походки, да си призная честно, ме е страх,
и иде ми да пия две-три водки! – и седем светли бири подир тях,
и сетно в мен мъжът да се прекръсти – и да заспи на одъра си тих! –
с девойчици, пристъпващи на пръсти в отдавна отлетелия ми стих.

21 юлий 2024 г.
гр. Варна, 14, 40 ч.