micromirco (Мирослав Димов Морис Джордан)
15 17
Jun 11, 2017, 8:40 PM

Девствен оптимизъм 

  Poetry » Love, Civilian
1677 0 2

Дали ще бъда онзи същият,
когато се събудя сутринта?
Но не след сън, а период
на чувствена летаргия. 

 

Не! И по-добре! След залезното време
има чудни красоти –
газ и скорост! Към простора –
няма граници, а шир и висоти! 

 

Без да търся, пак откривам
без лимит позитивизъм,
а духа си доразвивам
с плам и девствен оптимизъм.

 

Не, едва ли ще съм онзи същият,
когато се събудя сутринта –
не ленив, а с вдъхновение
и пълно бойно снаряжение. 

 

Не! И по-добре! Когато ме обземе
жажда за прераждане мисловно,
нося страст, раздавам огън,
допир, без физическа греховност.

 

Но все мечтая... още искам! 
И чудя се какво ли да поискам...
Плам на свещи... лунна нощ...
и малко обич...
и още обич...
и само обич... за разкош!

© Мирослав Димов Морис Джордан All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Вили. Мечтите са безплатни и предразполагащи към светло бъдеще! Всички трябва да се възползваме!
    А за коментарите - нищо Радвам се, че доста хора четат и моите тихове.
  • Толкова хора са го прочели, а никой нищо.
    Много е хубаво, Миро. Поздрави от мен и мечтай и искай без да спираш.
Random works
: ??:??