Не, не съм Сократ, но все съм пред дилеми
и на няма век обичам по веднъж.
Сама създавам купища проблеми
и не лягам лесно в цъфналата ръж.
И това клише бе вярно до тогава,
до мигът, когато мислех - няма как!
То, така по здрач (обикновено става),
срещаш някого с усмивка на хлапак.
Тъй постави ме вселената натясно
или хвърлен бе божествения зар,
но помислих си, (донякъде безстрастно),
от къде у него толкова пък чар. ...