Из “Песен на песните”
1.16 Ето, хубав си, любезни ми, да! приятен си;
И постелката ни е зеленината.
1.17 Гредите на къщите ни са кедрови,
Дъските ни са кипарисови.
- Врати към словото разтварям,
пред тебе се опомням ням.
Във порив непромислено изгарям
пред образа ти в светлина облян.
- Светулчица за мен си в мрака,
и страница разтворена на книга.
Завършеност, като мелодия ...