Те никога не идваха за дълго,
за мен безболезнено си тръгваха,
мъжете, които не ме интересуваха.
Те събираха трохи от мойта нежност,
мъжете на които не държах.
Сутрин поредния си тръгваше,
за кафе дори не исках да остава.
Вечер някой нов пристигаше
на сутринта си тръгваше без спомен.
Така като перли ги нижех
на скъпото колие,
но диаманта само един бе ...