Диамантено цвете в утрото си ти,
попило ненаситно най-ярките лъчи,
с ухание на диви борови игли
и с желание за нови светли дни.
Гледам листата ти шлифовани,
тази прелест света озари.
Перлена сълза небето нежно отрони,
към цветето устремена дъжда догони.
Слънцето жестоко блесна, не се смили,
заби светлина в диамантени стени,
разчупиха се мощно причудливи синеви,
цветето грейна и с любов сърцето ми взриви.