Помниш ли,Моряко,душите ни,отдавна
някога през вековете,в миналия наш живот,
бях омайно-приказно,митично същество,
ти-първият човек аз виждала тогава..
В подводно царство на пъстроцветни корали,
с рибни пасажи и бисерни миди украсено-
край погалили дъното слънчеви лъчи заблудени
танцувах аз,окичена с цвете кехлибарено.
Как жадувах да опозная горния свят на хората
-вятъра в лицето,свеж въздух да вдишам.
С човешки нозе да тичам по брега,наместо опашка,
нощес под звездите да се взирам в небето. ...