ДИХАНИЕ

Въздъхна някой там

 – тихичко във мрака –

сред заря и плам

 – огньове заиграха…

Таз въздишка плаха

 прогони пустошта –

милион слънца запяха

 Одата на радостта…

С таз въздишка малка

 започна се процес чутовен –

въздишка на страдание и болка

 отключи логоса мисловен…

И не с налягане и сила,

 не с юмруци тежки,

а с една въздишка мила

 на духа човешки

надвиха те тъмата,

 животът победи;

пробиха те стената

 за вечни бъднини…