Дим
Дните ми – низа тютюн,
опната – От тука – До тук!
Суховеят подпечатал с юмрук
„тайно четмо” в пергамент –
ще се изроня (фрагмент по фрагмент) –
за разлистване – няма надежда.
В Паметта ми се вие кукувича прежда –
в рошаво, но чупливо кълбо, и
каквото е вече било – от листото, и семето –
Дим – ще излитна през ноздрите на Времето
към Небе като чашка – филджан, ...