Приказен, чуден, растителен дим
идващ от там, където вечер горим.
Бавно и плавно моя спътник любим,
изпълва стаята, в която си спим.
При всеки дъх през мен преминава.
Така тихо предава невидими вести.
Вечер блажено успокоява ми нрава.
Сънищата идат по-странни и чести.
Нощният огън дръвчето поглъща.
Превръща го в един друг елемент.
В него усещам една сила могъща
и сякаш попивам я в този момент. ...