Аз рано сутрин се събуждам.
В леглото дълго не лежа.
Да правя нещо имам нужда,
на навика принадлежа.
Навън е още тъмнината.
Пред блока лампите блестят...
Пак сняг е паднал на земята.
Отсреща още всички спят!
А от балкона пред вратата
разпръсква вятърът снега.
Аз студ издишам през устата,
... и тъй със зимата дружа.
18.12.2013г. София
© Христо Славов All rights reserved.