Nov 14, 2009, 12:13 PM
Диоген
Прегърбен от грижи,
със сопа в ръката,
върви по земята
със вид угнетен,
с фенера насочва
навред светлината,
отчаяно търси човек
Диоген!
По прашни пътеки,
из шумни площади,
върви със фенера
и нощем, и ден,
оглежда тълпите,
наднича в очите,
сред хората търси човек
Диоген!
Почакай, мъдрецо,
поспри, почини си,
напразно се взираш
със вид уморен,
във времето наше
човек да намериш
сред хората днешни,
това е проблем!
© Ракина Радева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Защо пък - нека да се взира, може и да намери? Сигурно има, а ние да не го виждаме? Който търси - намира. Поздрави!
-
Проблем или не - трябва да търси. Иначе какъв Диоген ще е
-
Прекрасно!
-
Браво, поезията ти става все по-философска ... Много ми хареса!
-
Благодаря от сърце.
-
Спомням си една епиграма, мисля, че е на Турхан Расиев, освен ако бъркам:
Търсейки човека, Диоген
ще открие някой ден и мен.
Поздрави, Кина! Хубав остатък от неделния ден! -
Браво!Прекрасен стих!много, много ми хареса!
-
Миличка,приятелко моя много ми хареса стиха!Прегръщам те!
-
Благодаря на всички ви, вие сте чудесни!
-
Ракина,прекрасен стих!Развълнувана съм-благодаря ти,мила!
-
Великолепен стих!
-
Ммм, да!
-Дано да открия Човеци!- си мислел тогаз Диоген...
!!! -
"Надеждата е сънят на един буден човек!"
Диоген
Поздрав! -
"Това е проблем"
Поздрав с обич! -
Така е!
-
Много, много ми харесва твоят стих.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрави за прекрасната поетеса! БЪДИ!