1.Подир мен ще тъгуваш,
ще шептиш като луд
защо те наказва съдбата.
Все някой е пръв
и в общия път
по един се преселва оттатък.
Смутен ще замръкваш. И умълчан
ще заключваш прилежно вратата.
Макар да пристига и в светлия ден
като неканена гостенка самотата.
Не стискай зъби - насаме и навън -
сълзите са лек за раната. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up