Ще разпусна косите си, тъмните.
И ще мисля за теб.
И за някакво обречено докосване,
което може да ме разпилее.
Дишай за мен.
И когато не можеш.
И когато се впива във теб самотата.
И когато горчиш от илюзии,
че все пак си щастлив.
Дишай.
И когато тротоарът се влачи под теб
и стъпките ти стават невъзможни. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up