На никого днес не дължа обяснение

за избори стари, за тези напред,

излишно е всяко към мен обвинение,

не искам, не търся, не давам отчет.

В живота до тук пре-много премислях,

правя ли всичко за всеки добре,

езика зад зъбите често притисках,

а нужно ли беше? Със сигурност не!

Чувствата чужди пред своите слагах

и страдах, а после дори

този, за който най се раздавах

мене предаде. И казах си "Спри!".

Сега ми е ред да бъда щастлива,

макар да съм трън във нечии очи,

дори неудобна, чувствам се жива,

откакто сърцето ми спря да мълчи.

Откакто извика каквото тежеше

и някак олекна без този товар,

сега то лети, тогава пълзеше,

крилата обаче не са нему дар.

Водих за тях война тъй жестока

на размисли, вътре – душевни борби,

да бъда ли мирна, мила и кротка,

послушна и хрисима, ала не би... 

Спечелена битка. Щом бях откровена,

щом дадох си сметка и вече разбрах,

за себе си трябва да бъда най-ценна!

Дишам свободно. Най-после успях.