Човеконенавист
в един свят изгнил, на алчност и злоба...
Безропотни парии,
които не знаят какво е тревога;
умислени крачат към адските двери –
далече... в безкрая.
Зад портите дебне ръмжаща безбожност.
А Янус следи ги със каменен поглед:
с двулична гримаса, сред хиляди жертви.
И тихо потъва сред бялата вечност
поредна изстинала капка отрова.
Телата им трупат се, тъй безнадеждно; ...