„Дистанцията е безкрайно важна“,

дори не метър, а и половина!

Колкото важна, два пъти по-страшна,

защото в нас хуманното се срина!

Това отдалечаване човешко

е знак на нечовешката ни същност.

На канавата, сплетена от грешки,

на кръстопът, обречен на безпътност.

Нима във самота се оцелява?

Нима душите ще търпят разлъка?

Единствено от допир се стопяват,

кошмарите от земните ни мъки.

Успеят ли тъй да ни дистанцират –

един от друг ... защо да се живее?!

По-силно е от туй, да ни дрогират,

щом помежду ни близостта изтлее!