Свободен летиш със орлови очи.
Свободен крещиш с разкривени усти.
Вълчият вой слуха пробожда ти.
Летният зной страха див пропъжда ти.
Спокоен крачиш из ароматни гори.
Дълбоко вдъхваш си борови игли.
Нежно целуваш тези земи.
Бавно прегръщаш красотата ми.
Сладко замаян губиш тези следи
и танцуваш към гибелта си.
Мрак безпощаден ръцете обгръща ти.
Студ тъй катранен очите избожда ти. ...