Над дива момина сълза бледо синьо небе тържествено шества, ликува, нежнее. До там поглед спира и властни са сълзите... До там оставят без дъх синевите... И ухаят в техните сънища, и търсят ключ - сбъдница, там повярвали на сълзите си и в облак доверчиво стихнали, в градина с пущинак дъхав, мъниста сребристи пръснали... Изплакана момина сЪлза.. Обичано небе съмнало...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.