Бях жилава дивачка, само цвят,
по-ситен и от полска маргаритка,
по всеки вятър ръсех птичи смях,
погалеше ли тънките ми плитки.
След всеки пътник пращах рошав взор,
а спреше ли – до клонче се раздавах,
сънувах длани, гласове и двор,
във който плодно-сочна натежавах.
Препълваха се с пролетни мечти
момичешко-засмените ми клони
за този, който с ласкави очи
снагата ми до корен ще обходи. ...