Dec 2, 2008, 1:31 PM

Дивак 

  Poetry » Love
835 0 7
Дивак

На рамото ми поплачи, момиче,
че то познава сълзи,
после ще ти подаря кокиче
и вкъщи си иди.

Че аз съм вълк единак
и тук - за малко спрях,
че душата ми е вечен грях
във сърцето на дивак.

Вкъщи се прибери
и майка си поздрави,
после - кокичето и покажи,
тя ще си спомни... и ще ти прости.

© Алекс учо All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??