Ангели диви будят нощта ми,
пропилели на греха тленната жар
под блясъка на звездните мигове,
разголили тайните мои на страха.
Ангели диви, как се изпари верността,
мъката в духа нокти е впила,
нима от вас се уплаши нежността,
хей, ангели мои, крилата ви не са крила!
Ангели диви, мои въглени мрачни
ореолът греещ смрази срама,
дори в гърдите ви не пулсира обичта,
разсече я ръката на страстта.