Немирни безредни
Летят под притворените клепачи
Като забравен поглед спрял на ръба на ронливата бездна
Като прашен въздух в тялото
И мъглива памет в душата
В далечината усещам галопа на диви коне
Върху разранените макове
По горещата от жадното слънце земя
Въртяна от босоноги бездомни ездачи
На неукротимата грива не пречи вятърът
Както и съдбата на вечно скитащите
Илюзията за свобода обречена е на страдание ...