Диви лебеди

                                      (от поетичния цикъл "Приказни мотиви")

                                      В талигата на скърцащото Време

                                      седи Елиза. Плаче и плете...

                                      До нея са копривените ризи.

                                      Наоколо гъмжи от гласове:

                                      - Магьосница!Престъпница!На клада!

                                      А тя мълчи - по-бледа от смъртта,

                                      с която искат да я изненадат.

                                      Слугите ù не могат да простят,

                                      че тя е извисила тайни цели

                                      дори над майчиния си инстинкт!

                                      И слепи - не успяват да се мерят

                                      с това, чиято сила я крепи.

                                      Не ù достига още малко време,

                                      за да изпълни тежкия си дълг...

                                      Долитат диви лебеди!Белеят!

                                      Тревожно над съдбата ù кръжат!

                                      Копривата гори върху крилете.

                                      Перата падат... от човешка плът.

                                      И някой извисява писък: - Спрете!

                                      За саможертвата ù няма съд!

                                     ........................................................

                                      Елиза - босоногата принцеса,

                                      сродява още птичите ята

                                      с човешките проблеми на растежа.

                                      Копривата възражда любовта!