Jan 30, 2009, 9:26 PM

Джамила 

  Poetry » White poetry
923 0 2

Джамила

--------------

В твоята усмивка,
свята и лъчезарна,
препълнена с живот, открих,
че за да движим
крайниците не са нужни,
щом в душите ни
сме волни да летим.
Джамила играеше
на покрива  на своя дом,
с другарите свои,
под  синьо небе,
преоблечено с дим.
От чужди военни самолети
Ракета с взрив я приспа,
за да се събуди
в болнично легло.
Джамила се усмихна,
виждайки се без крака
и викна:
- Все още мога
да сбъдна мечтата си.
Нали  няма  да пречи,
че съм с ампутирани крака?
Говорител в медиите стана:
- Мълча пред теб, Джамила.
Моля за мълчанието да съм извинен.
С четири крайника съм,
ала съм без воля в душата.
Силен съм само да плача
за твоите крака
и да анулирам мечтите си
пред твоята трагедия.
- Нали децата по света се молят за нас.
- Да, мое момиче.
- И ще накарат ли Израел
да спре тази война?
- Мисля,  че да.
-Ти плачеш... Защо?
Продължавам да мълча
и тихо в мен
плаче
ампутирана  душа...

Джамила е арабско женско име, което означава красива!

© Абдулрахман Акра All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Няма да се вразуми, защото тъй върви светът.По-добро място още няма.
    А и не знаем каква е божията промисъл?
  • Чета стиховете ти със свито сърце- безсилна.
    ... а може би нашите души са ампутирани...
    Какво ни остава?
    Пиши! Развявай истината. Дано светът се вразуми!
Random works
: ??:??