Събуждам се до теб. Не пиша. И то отдавна.
Тичам, тичам и те търся. Губя те и те откривам.
Вървя след теб. По риза, с ръце в джобовете на панталона.
Приличам все повече на едрите ти, здрави крачки.
Тропот на коне.
По-бързо, ще се скриеш. Връщам се да те догоня.
Отново и отново.
Понякога се спираш, после бавно се обръщаш.
Да погледнеш как се къпя. Плачеш.
Вдишвам по-дълбоко, за да усетя, че те има.
Докосвам нечий жест случаен уж и ме боли...
Разказваш ми за Тадж Махал. Дълго, дълго. ...