Aug 6, 2008, 9:30 AM

Длан 

  Poetry
1331 0 6
Подритнах без да искам камъче.
И после на сърце ми заприлича.
Прибрах го в джоба си,  на топло.
А нейде може би едно сърце
само се лута, съдба го разпилява,
тежки думи го настъпват.
И търси нежни пръсти,
длан, която да го приюти.

© Дана Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??