ДЛАНИ
ДЛАНИ
В памет на Йорданка Денева
Скътала си в скрина нови дрехи, бабо?…
Черен плат и свещи, и обувки…
Да не чупиш на децата хляба…
И пришила кръста с двете букви…
Все докъсно стаята ти свети
и си носиш старото елече.
Спря да даваш някому съвети,
готвиш се за пътя си далечен…
Често плачеш. От какво е, бабо?
Дълго ли животът се живее?
Миналото вече помниш слабо,
бъдещето чакаш да изтлее…
Поеми правнучето си, бабо! –
Малкото да топли двете длани,
със които чупеше от хляба,
милваше невръстните ни рани!…
Днес сами си носим лек за болка.
С нож наежен хляба вече режем…
Ти закътай, бабо, по-дълбоко
топлина от дланите си нежни!…
Ванилин Гавраилов
© Ванилин Гавраилов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Майсторски написан стих от Майстор!Хареса ми приятелю!Поздрави!
-
О, и оттук си манала, Петинка! Благодаря ти!
-
Много топъл стих, Ванилин!
Поздрави! -
Благодаря! Да бъдем живи и здрави - да понапишем още нещичко, пък - каквото ще да става...
-
Чудесно е!
-
Благодаря ви, Креми, Дора и Таня! Приятен остатък от почивния ден и - пролет в душите!
-
Браво!
-
ПРЕКРАСНО!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Плодотворен творчески заряд, поете!