Направи ми къща от длани
И подслони там любовта ми.
Над нея усмивките греят,
Нежност и обич се реят.
Някак, там не гърми.
Освежаващ, плоден дъжд вали.
Как ли да зарадвам тези длани?
Толкова дълго пазят любовта ни!
Длани отрудени, напукани!
Длани, от какво ли не очукани!
Но толкова силни и верни!
Няма други такива, казвам уверено!