ДЛЪЖНИК

На никого днес нищо не дължа –

изрядно върнах всеки дребен заем.

Не съм печелил никога с лъжа

и нямам за какво да се покая.

Аз нямах пост, не съм и търсил власт

и вотът ви не ми е бил полезен.

Раздавах щедро. Не един от вас

е ял и пил на моята трапеза,

но никой днес не ми е задължен

за хапката, за честото “наздраве” –

така ми е било добре на мен.

Каквото съм желал – това съм правил.

Но ти... О, ти си мой длъжник до гроб,

ти толкоз много имаш да ми връщаш...

Аз бях твой вечен спонсор. Бях твой роб,

а ти със мен бе винаги намръщен.

Каквото имам – ти не си го дал:

спестил съм го от всеки черен залък.

Във всичко твое имам своя дял –

понякога голям, друг път – по-малък.

И ти ще ми платиш за всичко днес –

за униженията, за злините.

Живея за едната гола чест,

но само с чест са тъй оскъдни дните.

Ако не свариш да платиш на мен,

пред внуците ми ще си отговорен

и пак ще си принуден някой ден

да издължиш и лихвите отгоре.

Под синия лазурен небосвод

законът за длъжника е валиден

и аз ще те преследвам, мой Живот,

за да платиш неправди и обиди,

за да платиш за мъка и печал,

за честа горест и оскъдна слава...

И ти ще плащаш – нямам капка жал.

Внимавай, скапан мой Живот, внимавай!