Jul 8, 2018, 11:04 PM

Днес 

  Poetry » Other
566 0 1

 

Днес нямам  вдъхновение,

но усещам, че трябва да пиша.

Пак съм тъжна

ала няма никой в нета.

 

В мислите си крача.

Стряскам се отново.

Чувам как съседа

с ремонта продължава.

 

Какво да напиша не зная.

И лятото не е лято.

Пак вали. Мрачно е.

Отново прави пак бели.

 

Аз не искам много,

само  мъничко късмет.

Приятели- двама, трима.

И да победя лъжата.

 

Искам просто да дишам,

за да мога да пиша.

Мога да пея, но не се получава,

сега самотата ме спира.

 

Животът си тече.

Но на къде отива?

Задавам си въпроса.

Но не мога  да си отговоря.

© С. П. All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Написано прекрасно, но човек не трябва да чака щастието, сам трябва да излезе, да забрави мнителността и да живее. Сами трябва да градим щастливите моменти, да преценим кои са ни приятни хора и с кои дори и да мълчим, може да ни е супер да сме заедно.Късметът няма как да те удари изведнъж , той идва само тогава, когато сме готови и открити за новото.
Random works
: ??:??