Намерихме очите във невзрачен ден,
запълнихме крепежа, който ни руши.
А ти – живот унил, ожесточен,
сега пред двама ни е ред да замълчиш.
Мъката престава, без да я запитам,
оставя място да възстане радостта.
Във мрежите омайни аз не се оплитам,
защото ме спасява любовта.
Прескачат огнени мълчания, огън ни троши,
но колкото и да вилнее, няма да ни покоси.
Каква светкавична опека,
кога погледнах в нашта силна синева? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up