" Днес ... " Днес е от онези мрачни дни. Има и такива. Сякаш всичко ме боли. И сякаш всичко ми се свива. Нямам сили дума да пророня. А ми се крещи. Не мога страха си да прогоня. А все повече боли. Днес е страшно. Осъзнавам всичко до сега неосъзнато. Да плача е опасно. А тъй да искам да е лято... Мислех, че сама се справям. А дали успявам? Воля на страха си давам. А страх дори от страха си долавям. Днес е мислено утре. И аз чакам изгрева ранен. Изгарям отвътре. А знам, че ще е отново безпощаден. И искам да ме няма. Само за секунда, само за миг. За миг едничък да избягам. Докато прочиташ този стих... Днес е мрачен ден. Слънцето се скри. Въздухът е толкова студен. А капки дъжд блещукат в моите очи. Днес не искам в огледалото да се поглеждам. Не ще мога издържа. Но може би в мрака има мъничко надежда. Аз на теб във този ден принадлежа....