Jackie151 (Антоанета Иванова)
92 5871
Nov 5, 2022, 10:15 AM

Днес 

  Poetry » Love
1113 12 35

Днес спомням си за блясъка в очите
и сълзите ме давят и говорят.
Днес образа ти търся и мъчително,
в случайните очи пак търся твоите. 

 

В мечтите си несбъднати потъвам
да търся теб, но образа загубих.
В тълпата непознати се препъвах,
но там те няма – моя вик не чуваш.

 

Заблудите в душата като ехо
се борят с ужасяваща раздяла.
Болят и няма никъде утеха,
страстта е безвъзвратно отлетяла.

 

Оглеждам се, тълпата ме застига
и търся там искрица на доверие.
Ще дам любов и споделени мигове,
ще търся обичта ти да намеря.

© Антоанета Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ти се радвам, Иржи, че се на моята страничка. Това му е хубаво на творчеството, че всеки може да го нагоди към своята емоционална система. И ако не ти харесва поантата, си я променяш и се получава точно за теб. Аз така съм правила с разкази, които нямат щастлив край.
    От сърце ти желая всичко най-хубаво!
  • Не съм капацитет по такива настроения, но знам, когато ги има, се пишат най- хубавите произведения! И твоето е такова, Тони...Бях свикнала да те наричам Жаки, но гледам, за всички си Тони. Изчетох и коментарите, но знай "Въглена пари, където падне..."Само ти или лирическата ще намери сама пътя и начина за продължи нататък!" И...мнението на Юри ми се вижда правилно...
  • Така е, Иван. За този афоризъм, той не е от твоя коментар, а защото пиша стих на тази тема. Пиша стих, защото според мен не е верен. Коментарът ти е точен и съм напълно съгласна с него!
  • Според мен, това което не ни убива не ни прави по силни.Загубата на любим човек, оставя такъв силен отпечатък в душата на човек, който той не може да забрави цял живот, особено ако обичта му към него е била силна. Празнотата, оставена от липсата му, с какво би могъл да запълни! На човек не му остава друго, освен да намери занимание, което да го отклонява от мислите на непоправимото, за да продължи напред. Но "... няма никъде утеха"... Оставайки сам през нощта и по времето, когато не е зает с нещо, усещането за празнота е невъзможно да се изрази с думи.
    Разбрах замисъла на стиха ти! Може би не намирам точните думи в коментара.
    Така ги усещам нещата и в личен план...
  • Благодаря, Дани. Не мога да кажа думите, които си казват обикновено хората - защо точно на мен. В разказа на Ваня чета, как са се събирали в храма на този ден, всеки със собствената си загуба. На всекиго се случва, и трябва да продължим.
  • Тони, бих искала да те прегърна и да ти кажа :"Напред, момиче! Лошото наистина идва неочаквано, но и хубавото! Желая ти го от сърце!"
  • Благодаря за оценката, Иван. Надявам се, че си ме разбрал. Да, животът продължава и то не по начинът, който се повтаря в старата мъдрост - че това, което не ни убива, ни прави по-силни.
  • Стихът ти е много силен, Антоанета! Раздялата с любим човек е наистина тежка, трудно се забравя! А животът продължава, хваща човек за ръката и го води напред по спиралата на времето!
  • Благодаря! Днес и личната мъка, и всеобщата ме давят и дъхът ми не се успокоява. Не се справям, но се опитвам!
  • Казват, че при всяко наше вдишване в дробовете ни попада молекула от предсмъртното дихание на Юлий Цезар. Тази много интересна математическа задача се доказва строго с помощта на числото на Авогадро. Бих добавил, че в дробовете ни и в душата ни попада и по една молекула от диханието на най-скъпия ни човек. Чудесен стих, Антоанета!
  • Благодаря, Пепи! Остават в сърцата ни!
  • Има неща, които времето не лекува... Силен и хубав стих!
  • Тук съм, миличка, чета ви. Когато музата стихотворна ме осени. От скоро рими редя, нямам стари, че да ги споделя.
  • Благодаря ти, Злати! Приятно ми е, че си тук. Къде се изгуби? Чакам стих от теб.
  • Стисна ме за гърлото стихът ти, Тони! Силни, затрогващи думи, тръпки ме побиха. Запазвам си го, мила! Поздравления!
  • Благодаря ти, Стойчо! Хубав уикенд и вдъхновение!
  • Със звезди в очите! 😍
  • Благодаря, Таня! Хубав уикенд и вдъхновение!
  • Поздравления за чудесния стих!
  • Благодаря, Тоти! Хубав уикенд ти желая!
  • Не може времето, живот не връща,
    но днес навярно някой ни прегръща.
    Поздрави! Успех!
  • Благодаря ти, Мини! Пргръдка и на теб!
  • Много силен стих, Тони! Наистина много се страда от загубата на любим човек, но животът пак ни изправя на крака и ние отново тръгваме. А дали сред тълпата ще открием нова обич, лично аз много се съмнявам! Поздравявам те, за този качествен стих! Прегръдка!
  • Благодора ти, Нина! Така е и вярвам, че души, които се обичат, Господ не ги разделя!
  • Всеки е жив, докато има някой, който го помни! Помни, Тони, и той винаги ще е с теб! Прегръдки!
  • И аз също, Наде! Знаеш какво имам предвид!
  • Клишетата ги знаеш, Тони. Прегръщам те!
  • И знаеш ли, според мен последния ред си е много точен! Но, ти си решаваш...
  • Времето не лекува, Скити! А животът си продължава, поднася ни нови изненади и нови предизвикателства!
  • Да, редактирай го бързо! 😊
  • Може последната строфа да бъде -
    ще търся нова обич да намеря!
    ама наистина днес имам повод да си спомням...
    С теб човек не може да не се засмее
  • Да, Тони, днес е такъв ден... Те са винаги в сърцата ни...
    Много хубав стих!
  • Тони, тъжно е, но един съвет към лирическата - да се огледа малко в тълпата, може да намери някой лирически! 😊🌹
  • Благодаря ти, Вили. Днес имам повод да си спомням.
  • Радвам се да видя твой стих. Не ни лишавай, Тони. Красота!
Random works
: ??:??