Днес цялата съм само тишина...
А някога ме следваше гласът ти.
Навярно има хиляди неща,
с които по-различен е светът ми.
И носи ме в ръцете си съня,
а мислите за теб витаят още,
затихвайки с тъгата на деня
и будят ме във тъмните ми нощи.
Дали те пазя още вътре в мен,
или си спомням само топлината,
а пепелта, останала във мен,
без думи ми говори в тишината? ...