Jan 3, 2013, 10:50 AM

Днес е друго време 

  Poetry » Civilian
428 0 2

 

 

Живeя днес  във друго време.

Не се задъхвам от  финален спринт!

Макар че “егото” във мен не дреме —

не ме вълнуват вече ”сан” и “чин”…

 

Не се натискам във живота…

И нямам вече смазващия хъс…

Не се стремя към по-висока кота.

Денят ми вече не е така къс!

 

Не ми тежи на раменете

страхът от ненастъпилия ден…

Не псувам майките!... Простете!...

И бесовете не живеят в мен!

 

Над всичко съм! И съм спокоен!...

За първи  път  на ти съм със света…

Един от многото! Достоен!...

Загадките на този свят чета.

 

Днес от засада пак ме сочат.

И се опитват просто да ме спрат…

И дните ми да се заточат…

Последните мечти да заклеймят.

 

Аз знам, че Злото е всесилно.

И знам, че нямам сили да го спра…

О, всяко време е било усилно…

И все е атакувано с ”Ура!”

 

И днеска залъка ми вземат!...

Опитват се отново да ме спрат!...

Едната чест да ми отнемат!...

Във колелото ми да сложат прът…

 

 

© Христо Славов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не не съм гладен, дори съм преситен, но изглежда съм несъсредоточен и немарлив.Благодоря за правилните забележки!Опитах се да ги оправя!Поздрави!
  • Оправи си първата думичка, че започвайки така, някак прочита се запъва като магаре на мост после. По-долу също имаш изядени букви, гладен ли си?
Random works
: ??:??