Днес исках с теб да поговоря-
представих си, че си до мен,
за сетен път душата си разтворих,
да те докосна само в този мрачен ден!
Не съм готова да посрещна самотата-
от нея винаги така боли,
застава тихо до вратата
не казва нищо, просто си мълчи!
Припомних си, че мога да обичам
и всяка мисъл се превръщаше в сълза,
дори в съня си все към тебе тичам,
а утрото донася тишина!