Лирическата героиня
е само
една измислена жена,
разхождаща
духа си
по стени
от мълчание...
С очакване,
че утре
няма да е днес
и за кафето сутрин
няма да ú
трябва захар...
И най-после
тази проклета бъркалка
ще престане
да обърква живота ú...
И утре няма да е днес,
от черните пеперуди,
избождащи
очите ú,
ще се разлисти
животворен филиз
на победата
над животинското
самоизяждане.
А хищническото его
дебне от всеки ъгъл...
Дори, когато
същността е
един затворен кръг...
Един изход само
не стига...
Има още спирки,
докато краят се слее
с началото...
Дори и утре
отново да е днес...
© Мария Манджукова All rights reserved.